20 нояб. 2012 г., 22:31
Протягаш се лениво,
от сняг
затрупана си цяла.
Реките ти се влачат,
преоблечени в кристали
и покривка е душата ти,
една покривка бяла.
На въздуха през ситото,
като глътка аромат
за тази същата душа,
се процежда слънчевото мляко.
Събудена ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация