Когато Любовта превърнеш в патерица
забравяш, че е счупен твоя крак.
И се събужда тъй – от нищото искрица...
Препънеш ли се – изправи се пак!
Тогава камъните по пътеката трънлива
Ще се превърнат от капани в калдаръм.
Цвечте от трънчето листа извива,
дърво пораства от отрязания пън.
Живот извира в твоята усмивка
и младостта от нея си струи...
Водата с нежна дума е по-пивка.
Но за Любов тъй жадна остани!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Вдъхновено от стихотворението "Престанах" на martiriz(Мартина Ризова).