Когато Любовта превърнеш в патерица
забравяш, че е счупен твоя крак.
И се събужда тъй – от нищото искрица...
Препънеш ли се – изправи се пак!
Тогава камъните по пътеката трънлива
Ще се превърнат от капани в калдаръм.
Цвечте от трънчето листа извива,
дърво пораства от отрязания пън.
Живот извира в твоята усмивка
и младостта от нея си струи...
Водата с нежна дума е по-пивка.
Но за Любов тъй жадна остани!
© Ангел Милев Всички права запазени