Dec 28, 2012, 9:50 AM

За любовта 

  Poetry » Phylosophy
828 0 0
Месечино, бяла и красива, в тази тиха ясна нощ
защо смълчана и самотна си всред звездния разкош?
Защо опечалена си и някак разтревожена и бледна –
та ти царица си – тъгата моя участ е, нали съм бедна?…
Сънят побягна тази нощ от моите очи горещи,
от проблеми и неволи, пламнали подобно пещи.
Блажена си, Луна, че твоят час настъпва чак тогаз,
когато стихнала е всяка злоба в дрямка, всяка страст.
Тишината потрепери и дочух откъм небето глас:
„О, хора неразумни, докога със този хленч от вас
ще проглушавате всемира заради дребнави грижи
и прения помежду вас за власт, пари и каузи злобливи?... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??