Тук любовта отдавна е преминала
в отвъдното и хлопнала вратата.
Замрял е всеки порив и изстинала
е лавата до камък. Непозната
за другото сърце остава празната
усойна мрачина след светлината.
Абсурдното отсъствие на празника
притихва в лоното на самотата.
Единият поне да се оттласне,
да не потънат умъртвени двама.
Животът примижава, тихо гасне.
Докрая си оставаш знатна дама.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up