Apr 2, 2012, 12:00 PM

За любовта и геометрията 

  Poetry » Other
969 0 8
провокирано от пиесата на Макс Фриш "Дон Жуан или любовта
към геометрията"
Една невъзможна любов – вселена от копнежи,
съновидение на гений, висша геометрия,
необяснима, непонятна, луда, безнадеждна,
като въздишка – със незрими параметри.
Жена и мъж – два дръзки вектора
със точка на пресичане в отвъдното,
безумна нощ – с благословията на лунен спектър,
и две тела – две мълнии в небе несбъднато.
Във твоите обятия простен е всеки грях
и даже огънят на Ада е до смърт желан. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Random works
: ??:??