danda (Даниела)
358 1120
2 апр. 2012 г., 12:00

За любовта и геометрията 

  Поэзия » Другая
901 0 8

                      провокирано от пиесата на Макс Фриш "Дон Жуан или любовта

                                                                                       към геометрията"

 

 

Една невъзможна любов – вселена от копнежи,

съновидение на гений, висша геометрия,

необяснима, непонятна, луда, безнадеждна,

като въздишка – със незрими параметри.

Жена и мъж – два дръзки вектора

със точка на пресичане в отвъдното,

безумна нощ – с благословията на лунен спектър,

и две тела – две мълнии в небе несбъднато.

Във твоите обятия простен е всеки грях

и даже огънят на Ада е до смърт желан.

Целувките ти – бездна – там безкрайността разбрах...

Ела и осмисли ме, скъпи Дон Жуан!

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??