За любовта към ближния...
(една почти библейска история)
Историята дето ще разкажа
не трябва да се слуша от деца,
защото не измислен е типажа
на всичките ѝ действащи лица!..
... По улицата виеха сирени
и пъплеше претъпкан автобус...
Разпети Петък...Време за смирение-
на него ден разпънат бил Исус...
Предпразничният и забързан Хаос
приличаше по-скоро на война
и намек даже нямаше ( за жалост!..),
че Бог поел бе нашата Вина...
На улицата, паднал на асфалта
един Човек береше там душа,
ала не спря потока на тълпата-
търкаляща се, ходеща пеша....
Обръщаше се всеки преминаващ
така удобно, просто настрани-
навярно и Спасителя тогава
разпънали са тъй, без суетни...
А седнал до главата на Човека
един бездомен, безпризорен пес
поел бе функция съвсем нелека:
на Любовта към Ближния си, днес...
Той ближеше ръката неподвижна,
инстинкта му нашепваше това-
за Ближния в беда да се погрижи-
видях и във очите му сълза...
Дойде след време „бързата” линейка,
човека натовариха по гръб,
а някой ритна кучето...Скимтейки
подви опашка то и този път...
Сирената зловещо път проправя
и все тъй пъпли Оня Автобус...
...Годината е две и седма...Нравите-
не мръднали от кръста на Исус!...
2007. д-р Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.