За любовта към ближния...

   (една почти библейска история)

Историята дето ще разкажа

не трябва да се слуша от деца,

защото не измислен е типажа

на всичките ѝ действащи лица!..

... По улицата виеха сирени

и пъплеше претъпкан автобус...

Разпети Петък...Време  за смирение-

на него ден разпънат бил Исус...

Предпразничният  и забързан Хаос

приличаше по-скоро на война

и намек даже нямаше ( за жалост!..),

че Бог поел бе нашата Вина...

На улицата, паднал на асфалта

един Човек береше там душа,

ала не спря потока на тълпата-

търкаляща се, ходеща пеша....

Обръщаше се всеки преминаващ

така удобно, просто настрани-

навярно и Спасителя тогава

разпънали са тъй, без суетни...

А седнал до главата на Човека

един бездомен, безпризорен пес

поел бе функция съвсем нелека:

на Любовта към Ближния си, днес...

Той ближеше ръката неподвижна,

инстинкта му нашепваше това-

за Ближния в беда да се погрижи-

видях и във очите му сълза...

Дойде след време „бързата” линейка,

човека натовариха по гръб,

а някой ритна кучето...Скимтейки

подви опашка то и този път...

Сирената зловещо път проправя

и все тъй пъпли  Оня Автобус...

...Годината е две и седма...Нравите-

не мръднали от кръста на Исус!...            

2007.        д-р Коста Качев