За любовта  ни

За нашата любов сега ще разсъждавам,

когато пламне  тя в сърцата и гори.

Със най-висока степен аз я оценявам,

защото най-великите неща твори.

Великата любов е и велика  мъка,

когато тя на две се раздели...

Когато някой през просото ни защъка

и със лъжа Идилията развали.

Понякога в Омраза тя се трансформира,

когато Изневярата я  сполети.

Тогава Ревността  у нас Палата си намира,

и отмъщението ще ни сполети.

Не винаги е тя при нас  най-трайно чувство.

Припламне като огън и се загаси.

А страстите, понякога,  израждат се във блудство,

което хората за цял живот  гори.

Великата любов е най-високо чувство.

Остава във душите ни за цял живот.

Възпявана е  тя във не едно изкуство...

Стои във фолклора на не един народ.

Не винаги Добрата плюсове ни носи.

Трагедии велики често я грозят.

В Хайлайфа ни и в тия, гдето ходят боси,

не могат просто с нея да се помирят…

Ний знаем, че е тя едно красиво чувство,

но винаги ли има розов аромат?

Да знаем да се любим е едно изкуство!

Със туй  и драмите ни може би ще спрат…

За нея казват, че понякога е сляпа,

не възприема ничий разум и акъл,

макар понякога  тя през калта да цапа,

човекът  влюби ли се, с нея не е зъл!