За любовта ни
За нашата любов сега ще разсъждавам,
когато пламне тя в сърцата и гори.
Със най-висока степен аз я оценявам,
защото най-великите неща твори.
Великата любов е и велика мъка,
когато тя на две се раздели...
Когато някой през просото ни защъка
и със лъжа Идилията развали.
Понякога в Омраза тя се трансформира,
когато Изневярата я сполети.
Тогава Ревността у нас Палата си намира,
и отмъщението ще ни сполети.
Не винаги е тя при нас най-трайно чувство.
Припламне като огън и се загаси.
А страстите, понякога, израждат се във блудство,
което хората за цял живот гори.
Великата любов е най-високо чувство.
Остава във душите ни за цял живот.
Възпявана е тя във не едно изкуство...
Стои във фолклора на не един народ.
Не винаги Добрата плюсове ни носи.
Трагедии велики често я грозят.
В Хайлайфа ни и в тия, гдето ходят боси,
не могат просто с нея да се помирят…
Ний знаем, че е тя едно красиво чувство,
но винаги ли има розов аромат?
Да знаем да се любим е едно изкуство!
Със туй и драмите ни може би ще спрат…
За нея казват, че понякога е сляпа,
не възприема ничий разум и акъл,
макар понякога тя през калта да цапа,
човекът влюби ли се, с нея не е зъл!
© Христо Славов Всички права запазени