Sep 17, 2017, 9:27 PM

За миг 

  Poetry » Landscape, Other
970 5 14
Запуснат, всеки ден линее дворът,
завил се с прегорялата трева.
По улиците – само шепа хора.
Денят протяга се като мълва.
Едно кутре болнаво си накуцва
и ляга пред вратата – верен страж.
Проскърцват изтънелите улуци,
дъждът за тях отдавна е мираж.
Замита вятър есенен листата,
прозорците посипва с тънък прах.
Тук времето за всички вече кратко,
прибира недопитото с размах. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Random works
: ??:??