17 сент. 2017 г., 21:27
За миг
Запуснат, всеки ден линее дворът,
завил се с прегорялата трева.
По улиците – само шепа хора.
Денят протяга се като мълва.
Едно кутре болнаво си накуцва
и ляга пред вратата – верен страж.
Проскърцват изтънелите улуци,
дъждът за тях отдавна е мираж.
Замита вятър есенен листата,
прозорците посипва с тънък прах.
Тук времето за всички вече кратко,
прибира недопитото с размах.
Копнежите за тежко, пивко вино
на натежалите от грозд асми
със стареца последен ще заминат.
След тях ще литне селото за миг.
© Ани Монева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много добро стихотворение,което поставям в Любими!
-
О,Ани...Така красиво и толкова тъжно!
Поздрави за написаното от теб! Успех! -
Умират.... умират селата ни.....
Болезнен стих. Поздрави, Ани!! -
Ани, с няколко щриха само си нарисувала картина, над която сериозно да се замислим...Поздравления!...
-
Красиво описана тъга, хареса ми, Ани!
-
Благодаря на всички, спрели се при мен!
-
Уникално... истинска поезия...
настръхнах... чест и почитания, Ани... -
На мен също много ми допадна! Поздравления, Ани!
-
❤
-
Много хубаво,Ани!!!
-
Ааааа... Не така! Бай Добри и Ани ми разплаквате душата в понеделник! Щом можете да правите толкова силна поезия, защо в понеделник не пускате неще развеселяващо? Нима ще плача цяла седмица? Поздравявам и двамата за майсторлъка! Страшни са!
-
Красив акварел се е получил, Ани, но това: "Денят протяга се като мълва." особено ме впечатли, като усещане, за нещо което вече се е случило и ще продължи да се случва. Страхотно произведение.
-
Почувствах тъгата ти, Ани ... Поздравявам те за красотата на стиха ти!
-
Едно стопяване заседнало на гърлото.
След хората и къщите си тръгват.
Все по-вече белеят се на картата
петната като знак на бивше щастие.... -
Красив и тъжен пейзаж, Ани! Чудесно си го изрисувала!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
