За миг едва

Sep 8, 2013, 5:35 PM

Poetry

435 0 0

Смирена, сломена и жалка
да терзая смисъл намирах,
но повяхна надеждата малка,
дори и своята същност загубих.
Вярвах, че струва си всичко,
загърбих едничката гордост,
а сърцето крещеше зловещо,
просещо моята милост.
В погубено щастие вкопчена,
аз борих се, молих и страдах
и за каузата, вече изгубена
сама се двойно ранявах. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

За миг едва

Want to read more?

Random works