Nov 23, 2012, 11:52 AM

За миналото ми 

  Poetry » Love
502 0 0
Във колко трепети се криха мойте чувства,
какви ли не тревоги преживях...
Без тях душата ми останала би пуста,
не бих това, което с тях станах!
Едва навършил бях шестнадесет години,
когато ме пресрещна любовта
и до основи детската ми същност срина,
и аз видях света във друга светлина!
Разбрах, че само със любов човек живее.
И тя за хората е пролетта!
Че влюбеният химни все за нея пее
и има стимул да е във света! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??