Във колко трепети се криха мойте чувства,
какви ли не тревоги преживях...
Без тях душата ми останала би пуста,
не бих това, което с тях станах!
Едва навършил бях шестнадесет години,
когато ме пресрещна любовта
и до основи детската ми същност срина,
и аз видях света във друга светлина!
Разбрах, че само със любов човек живее.
И тя за хората е пролетта!
Че влюбеният химни все за нея пее
и има стимул да е във света!
Щом "фактори" за любовта при нас разбраха,
намесиха партийния подход
и те като стена пред чувствата ни спряха,
и почнаха без милост да кълват...
И от забраните им бяхме разделени,
и фанатизмът им даде плод:
баща ù беше от елитите червени,
а аз - от безпартийния народ!
И три години ние бяхме разделени,
тъгувахме във своите писма!
И наш'те срещи така от тях бяха спрени,
но обичта ни в нас си остана!
И щом завършихме, табуто им се срина!
И ний се вкопчихме във любовта!
За нас туй бяха най-щастливите години
и ние - най-щастливите в света...
Тъй трудна и изстрадана бе любовта ни!
С бодлива тел обграждана бе тя!
Нанесоха ни хищниците тежки рани,
но тя с цена висока оцеля!
© Христо Славов Всички права запазени