Краката ме болят, приятелю,
тъй трудно през живота аз вървях.
Излющиха се, станаха на камък,
но път с червен килим не довървях...
Не доживях семейство зад гърба си,
само душата сродна с мене все върви
и шепите огромни все подлага,
щом раната започне да кърви.
Тез шепи бяха млади, чисти, меки...
Поробих ги в семейния хомот.
Сега са груби, понабръчкани, с пътеки -
следи от пълен с тежък труд живот. ...