ЗА НАЙ-КРАСИВАТА

Очите ти зелено-жълти в мен се взират.

С ръцете нежни ме обвиваш...

Не мога да избегна твойта схватка силна,

а ти мълчиш и гледаш все така.

Така кротко, тихо, а май че идва твоят край.

Не мога нивга теб да нараня или отмина,

защото ти от всички най-красива си... ГОРА...

А май че и скала, и птичка пойна,

дори вековното дърво...

И в неразумния човек те има...

БОГИНЯТА и БОГА във едно...

Ти си нашата природа, вселена, свят и същество!