Johney
24 results
Животът дълъг е, като пръстена дървесен.
Ето, идва поредната ни есен.
Свободата е във кръговете впримчена.
Листата капят и отново ще цъфтят.
Напролет… ...
  679 
***
Поглеждам нагоре към звездите
и чувам музика на флейта.
Няма аз да спра,
защото паякът плете мрежата си.
А истините блестят в тъмния безкрай ...
  615 
Мракът ни обзе
и сцената е тъмна.
Студ...
Тишината ни обгърна.
Блясък от прожектор... ...
  687 
Животът е като пътешествие с трамвай.
Той върви напред по релсите и спира само и единствено на неговите спирки. Ти гледаш през прозореца и виждаш различни места, на които искаш да слезнеш, но не можеш, защото там няма спирка. Подминаваш най-красивите картини и не можеш да им отделиш необходимото вни ...
  1316 
***
Облакът надвесва се отново
и започва леко да ръми.
Истините лъсват пак, прозрачни,
а животът гледа отстрани.
Всички се опитват да избягат ...
  616 
Какво виждам?
Какво чувам?
Какво чувствам?
Нищо... Празнота...
Съзнанието... ...
  665 
И докато ти не отговориш,
аз пред тебе ням съм.
С очите си говоря само
и казвам хиляди неща за миг.
Но никой тук не ме разбира. ...
  906 
Син на Слънцето и Луната,
аз се лутам в мъглата.
Имам всичко и нищо,
имам душа...
Може би и любов, ...
  674 
Кога съм имал, за да имам?
Кога съм знаел, за да знам?
Кога съм могъл, за да мога?
Кога съм искал, за да искам?
Кога съм обичал, за да обичам? ...
  647 
Аз съм син на Безкрайността,
а ти дъщеря на Безкрая.
Ние сме почти еднакви,
но толкова различни.
Аз съм син на Земята, ...
  830 
Разходка из Ефира
Всеки обича да се разхожда. Някой обича в парка, друг на площада, по улицата, но дали някой знае, че може да се разхождаш дори седнал на дивана вкъщи? Ами разбира се, че може и дори е много лесно. Слушайте сега: Сядате удобно и се отпускате, но така се отпускате, че да не усещате т ...
  874 
Тази страст, бушуваща във мен,
с думи аз не мога да опиша
и всеки следващ реквием
заключвам във една въздишка.
Въздишка за теб... ...
  784 
ЗА НАЙ-КРАСИВАТА
Очите ти зелено-жълти в мен се взират.
С ръцете нежни ме обвиваш...
Не мога да избегна твойта схватка силна,
а ти мълчиш и гледаш все така. ...
  744 
Светлина и гръм,
и после всичко млъква.
Душата си аз виждам,
отгоре, отстрани.
Във езерото дълбоко ...
  1078 
Магическите хора
в магичен танц летят.
В магичната природа
сред магичен кът.
Песен май се чува, ...
  812 
Вървя напред разсеян, весел,
но може би и влюбен,
а хората минават покрай мен
и всеки има своите неволи,
с които се тревожи всеки ден. ...
  1055 
Красота
Има те във залеза червено-топъл,
как душата галиш само!
Има те във вековното дърво,
как сърцето разтуптяваш! ...
  727 
Нощ
Нощ е.
Пълнолуние, Луната зад облаците се подава.
Със студените си лъчи всичко наоколо огрява.
Нощ е. ...
  1792 
На площада в нашия град имаше едно дърво. То просто си стоеше там и наблюдаваше хората. Наблюдаваше ги, но те не го забелязваха. Минаваха всеки ден покрай него и никой не му обръщаше абсолютно никакво внимание. И така стоеше си дървото, а хората го заобикаляха и не му обръщаха внимание. Но ето, че е ...
  969 
Локвата стои си там
до левия тротоар,
а аз си ходя сам
и срещу мене ФАР.
Кара с бясна скорост ...
  904 
Това е посветена на моя идол и любим философ
Диоген Синопски
Живял е той нявга,
жив е и днес.
С фенера си търси ...
  1196 
За това ме вдъхнови "Приказка за стълбата"
Навсякъде виждам хора,
които от високо ме гледат.
Качил ги е някой там горе
и сега не могат да слезнат. ...
  1127 
Всеки ден, когато обикалям,
човешка простотия наблюдавам.
Боклуци по земята се търкалят,
а пък хората сами със себе си си разговарят.
Банда циганчета бият ...
  978  10 
Защо не може аз да стана
сутрин от сладкия си сън,
без баба ми да ми опява
за статията на някой Пън.
Пенсиите били са малки ...
  2747 
Random works
: ??:??