ZA Nego

Oct 6, 2006, 11:56 PM

Poetry

872 0 7

Вечер е, а теб те няма.
Дъхът ми спира пак за миг,
усещам болка като плява,
как в мен расте с ужасен вик.
Протягам мокрите си длани
да стигна твоите ръце,
а устните ми сини и морави,
копнеят пак за твоето сърце.
Замина си и ме остави,
сама да диря пътя свой,
а истинските думи са заспали ,
и тънат в каменен покой. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

ZA Nego

Want to read more?

Random works