ZA Nego

6 окт. 2006 г., 23:56

Поэзия

873 0 7

Вечер е, а теб те няма.
Дъхът ми спира пак за миг,
усещам болка като плява,
как в мен расте с ужасен вик.
Протягам мокрите си длани
да стигна твоите ръце,
а устните ми сини и морави,
копнеят пак за твоето сърце.
Замина си и ме остави,
сама да диря пътя свой,
а истинските думи са заспали ,
и тънат в каменен покой. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ZA Nego

Искате да прочетете повече?

Предложения