Ако днес се родиш, рождеството Ти пак ще е същото –
ще блести като синя снежинка в пустинния мрак.
Ще затворят вратите си всички. Насъщните къшеи
ще прекръстват надежди с усмивка, горчиво-добра.
Поминуваме тъй. И светът ни не е за обичане.
Няма място къде да отседнеш да стъкнеш огнец.
Не, не идвай голям. Постели си човешкото дишане.
Пожелай си земя и небе. И бъди Младенец.
Ще припалват искри изморените ребрени кремъци.
Ще стаяваме дъх – стават още вълшебства, нали?
Ако тук на земята се върнеш, Ти знаеш, студен ще си,
ако лявата гръд не сияе или не боли. ...