22 дек. 2018 г., 05:18

Отново за Него 

  Поэзия » Философская
1675 12 18

Ако днес се родиш, рождеството Ти пак ще е същото –
ще блести като синя снежинка в пустинния мрак. 
Ще затворят вратите си всички. Насъщните къшеи
ще прекръстват надежди с усмивка, горчиво-добра.

 

Поминуваме тъй. И светът ни не е за обичане. 
Няма място къде да отседнеш да стъкнеш огнец. 
Не, не идвай голям. Постели си човешкото дишане. 
Пожелай си земя и небе. И бъди Младенец.

 

Ще припалват искри изморените ребрени кремъци. 
Ще стаяваме дъх – стават още вълшебства, нали? 
Ако тук на земята се върнеш, Ти знаеш, студен ще си, 
ако лявата гръд не сияе или не боли.

 

Като топчица пух ще си. Сива и прашна, но истинска. 
Сякаш гладно врабче се промъква да клъвне троха. 
На небето архангелско горе навярно харизал си 
ято ангели златни, но тук си познал и страха.

 

Разтвори се в пръстта. Спряхме вече небето да чакаме. 
Но Ти вярваме някак си, без да разбираме как. 
Ако дойдеш с най-първата глътка от въздух изплакана, 
ако дойдеш с косица от жито и устни от мак,

 

ако в майчина гръд до сърцето притихнеш, примирие 
ще настане отново под късния лъч светлина. 
И за Теб всяко късче изгубена вяра ще сбираме, 
и за Теб ще признаем дори невъзможна вина.

 

Ако дойдеш, ела точно тъй. Не с изгарящи пламъци, 
не на кръста, стъкмен от пораснали грохнали дни. 
Ти от някаква наша всемирна надежда направен си. 
Детска длан към света, изнемогващ без Теб, протегни!

© Петя Цонева Все права защищены

Произведението е включено в:
  2082 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За токава поезия мечтах... и тази вечер Бог ми я подари...
    Петя!!!
  • Аплодирам те искрено и поставям в избрани! Темата е трудна, но поднесена по майсторски! Браво, Петра!
  • Много силни слова, браво!
  • Поклон!...
    ... нямам други думи...
  • Ако Той не беше направен от всемирната ни надежда, щяхме ли да Го познаем, когато дойде при нас? Стихът ми не е само за Него, а за това как и дали имаме нужда от Него.
  • От мен - аплодисменти!
  • Адмирации! И за автора, и за избора на редактора...
  • Привет, Петра!
    За да пишем за Бог, трябва много добре да познаваме Словото Му!
    Иисус Христос Е и на земята! Той реално присъства в живота чрез Святия Дух и всеки ден се ражда в нечие сърце. Иисус Христос, ако се е страхувал, нямаше да изпълни мисията! Бог от никого и от нищо не се страхува!!!
    А с тези думи „Ти от някаква наша всемирна надежда направен си.” излиза, че ние сме Неговите създатели!
  • Съгласна съм, че заглавието може да е по-добро и това е по-скоро работно. Напоследък писах доста по тази тема, но, разбира се, читателите няма как да знаят за това. Времето покрай Рождество е и време, в което мислим отново за Него - в този смисъл, може би, действах инстинктивно. Бих сложила първия стих за заглавие - Ако днес се родиш.
  • Хареса ми.
  • Не мисля, че това е най-подходящото заглавие. Но съдържанието си го бива. Актуално. Не само по Коледа.
  • Поклон, пред Таланта!
  • Благодаря!!!
  • Пет, ще се опитам веднъж завинаги да обобщя усещането си след прочита на твоите стихове. (чета ги многократно).Като новородени ангели са. Бели, чисти и добри. Имам нужда от поезията ти. Носи изключителна доброта и смирение. С всичките дребни технически несъвършенства, пиши!
  • По принцип не харесвам стихотворения, в които има много образи. След прочита им много рядко в съзнаието ми изниква един, който да ме грабне, за да запомня написаното (въпрос на читателски вкус), но повечето твои, въпреки, че са наситени с много образи, може би заради човечните послания, ми харесват. Оставят едно усещане за обич и предадени от поколения общочовешки ценности, които се пазят в дъното на душата.
    Харесвам и смирението в думите ти.
  • Благодаря! Светли празници!
  • Смирено мълчание...
  • Прекрасно!
Предложения
: ??:??