Слова написани от мъка,
дълбоко от сърцето сътворени...
Делят безгрижното ни време
с часове загубени от бесове ни.
Сърцето, то тупти... защото,
от него валиден е живота наш.
От него трепетът любовен
преминава във екстаз.
А лятото пристига със потопи!
Прогонва дори и малката ни вяра...
вярата за утрешното днес,
от което психически сме уморени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up