Слова написани от мъка,
дълбоко от сърцето сътворени...
Делят безгрижното ни време
с часове загубени от бесове ни.
Сърцето, то тупти... защото,
от него валиден е живота наш.
От него трепетът любовен
преминава във екстаз.
А лятото пристига със потопи!
Прогонва дори и малката ни вяра...
вярата за утрешното днес,
от което психически сме уморени. ...