Аз бях на двадесет и пет,
а тя - почти на деветнайсет,
аз - недоучил млад поет,
тя - гимназистка в Осемнайста.
Съдбата, старата клюкарка,
събра ни на един "купон"
в мансарда малка, с кафеварка
шумяща на открит котлон.
“Терен” му викахме тогава...
Стояхме с нея до зори.
Май бяха танци до забрава...
уредбата се умори, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up