Весан (Ангел Веселинов)
529 763
Apr 25, 2010, 6:21 PM

За нея 

  Poetry » Love
749 0 11

Аз бях на двадесет и пет,
а тя - почти на деветнайсет,
аз - недоучил млад поет,
 тя - гимназистка в Осемнайста.

Съдбата, старата клюкарка,
събра ни на един "купон"
 в мансарда малка, с кафеварка
шумяща на открит котлон.

“Терен” му викахме тогава...
Стояхме с нея до зори.
Май бяха танци до забрава...
уредбата се умори,

но не и тя. На сутринта,
под светъл майски небосвод,
букет от пролетни цветя
набрах й в парка... Цял живот

почти измина оттогава,
но тази шеметна любов
все още в мене продължава
да грее. Светъл благослов

е вече толкова години
за мен и обич споделена.
Деца, приятели, роднини
са част от моята вселена,


в която топло гравитира
сърцето ми и търси знак
за обич. Само че пулсира
най-истински за нея пак.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??