Весан (Ангел Веселинов)
529 763
25.04.2010 г., 18:21 ч.

За нея 

  Поезия » Любовна
745 0 11

Аз бях на двадесет и пет,
а тя - почти на деветнайсет,
аз - недоучил млад поет,
 тя - гимназистка в Осемнайста.

Съдбата, старата клюкарка,
събра ни на един "купон"
 в мансарда малка, с кафеварка
шумяща на открит котлон.

“Терен” му викахме тогава...
Стояхме с нея до зори.
Май бяха танци до забрава...
уредбата се умори,

но не и тя. На сутринта,
под светъл майски небосвод,
букет от пролетни цветя
набрах й в парка... Цял живот

почти измина оттогава,
но тази шеметна любов
все още в мене продължава
да грее. Светъл благослов

е вече толкова години
за мен и обич споделена.
Деца, приятели, роднини
са част от моята вселена,


в която топло гравитира
сърцето ми и търси знак
за обич. Само че пулсира
най-истински за нея пак.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??