25.04.2010 г., 18:21 ч.

За нея 

  Поезия » Любовна
792 0 11
Аз бях на двадесет и пет,
а тя - почти на деветнайсет,
аз - недоучил млад поет,
тя - гимназистка в Осемнайста.
Съдбата, старата клюкарка,
събра ни на един "купон"
в мансарда малка, с кафеварка
шумяща на открит котлон.
“Терен” му викахме тогава...
Стояхме с нея до зори.
Май бяха танци до забрава...
уредбата се умори, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Предложения
: ??:??