Feb 24, 2013, 11:54 PM

За нея 

  Poetry » Love
826 0 4

За нея мисля ден и нощ -

в съня, в реалността,

в живота ми, в небитието... 

За нея, за простената любов,

от призраците на живота прелъстена.

 

 

За утрото, изпълнено с надежда и усмивка,

преминала през сивия ми ден.

Тя, сгушила се в нечия звездица,

зачакала нечаканото зло.

Това е моята надежда, за влюбени

целувки и ръце, но вплетени в мъгла

премрежна, не стигат хоризонти в мен.

 

 

За тебе, обич, пиша тази вечер,

за теб и за фалшивите звезди,

за полъха от морски бриз, погалил моите коси...

Благодаря ти, обич, пълна с омраза,

за всичкото, което днес ми причини...

© Моника Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??