За нея мисля ден и нощ -
в съня, в реалността,
в живота ми, в небитието...
За нея, за простената любов,
от призраците на живота прелъстена.
За утрото, изпълнено с надежда и усмивка,
преминала през сивия ми ден.
Тя, сгушила се в нечия звездица,
зачакала нечаканото зло.
Това е моята надежда, за влюбени
целувки и ръце, но вплетени в мъгла
премрежна, не стигат хоризонти в мен. ...