За нея 

Тя вървеше с леко приведена глава

и оставяше пъстроцветна диря от цветя...

Когато се спира, да те поздрави,

те гледа тъй дълбоко всякъш знае историите ти.

Първият звънец бие ли 

госпожата влиза в кабинета.

Пренася уюта си в стаята

и ни дава от него, колкото и да е заета.

Но ний в час не говорим само за английския

говорим за приятни неща.

На коя планина, къде, кога е ходила.

Как сме ний и защо сме така.

Един път ме разпита за мене.

От къде идвам и какво смятам да правя след това.

А аз и разказвах тъй паменно и искрено,

вярвах че и тя ме слуша така.

Има нещо, което си взех от нея,

нещо, което ще пазя докато умра.

Вяра ли бе? Търпение, надежда- не зная..

Бе нещо, което ме накара да оживея.

И стане ли въпрос за любимата госпожа 

Аз не се обеснявам, изричам това-

Тя вървеше с леко приведена глава 

и оставяше пъстроцветна диря от цветя ...