За нея
Тя вървеше с леко приведена глава
и оставяше пъстроцветна диря от цветя...
Когато се спира, да те поздрави,
те гледа тъй дълбоко всякъш знае историите ти.
Първият звънец бие ли
госпожата влиза в кабинета.
Пренася уюта си в стаята
и ни дава от него, колкото и да е заета.
Но ний в час не говорим само за английския
говорим за приятни неща.
На коя планина, къде, кога е ходила.
Как сме ний и защо сме така.
Един път ме разпита за мене.
От къде идвам и какво смятам да правя след това.
А аз и разказвах тъй паменно и искрено,
вярвах че и тя ме слуша така.
Има нещо, което си взех от нея,
нещо, което ще пазя докато умра.
Вяра ли бе? Търпение, надежда- не зная..
Бе нещо, което ме накара да оживея.
И стане ли въпрос за любимата госпожа
Аз не се обеснявам, изричам това-
Тя вървеше с леко приведена глава
и оставяше пъстроцветна диря от цветя ...
© Rosica Popova Todos los derechos reservados