Възторгът ме доведе на крилата
на гълъб в снежнобяло одеяние,
отключихме езика на телата,
взаимно да изваем съзидание.
Трептим споени, ковко единени,
обгръща ни с лъчи виделината,
преобразени и възобновени,
в хармония струим под светлината.
Избликва от подмолите водата,
спасението руква опрощаващо.
Звучи опияняваща соната,
живителен балсам за оцеляващи.