Арфа тихо запя
в старата вековна гора.
Птица наоколо прелетя,
а после... всичко потъна в тишина.
Арфата отново пропя...
По пътеката горска
вървеше млад човек с лира в ръка.
И от него идеше песента.
И тя бе тиха, звънка, лирична,
тъжна, но и мелодична.
В нея той пееше за своята истинска любов,
която бе изгубила своя живот. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up