7 апр. 2008 г., 21:14
Арфа тихо запя
в старата вековна гора.
Птица наоколо прелетя,
а после... всичко потъна в тишина.
Арфата отново пропя...
По пътеката горска
вървеше млад човек с лира в ръка.
И от него идеше песента.
И тя бе тиха, звънка, лирична,
тъжна, но и мелодична.
В нея той пееше за своята истинска любов,
която бе изгубила своя живот. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация