Като вехто, избеляло палто,
до сиво се притвориха дните ни.
Не усетихме как, кога и защо
облада тъмнината душите.
А сред думите – кални порои,
отдалеч, като кърпа белеят
силуетите на светлите хора…
Не бършете ръцете си в нея!
Те са истински хора – звезди,
избрали Земята, вместо простора.
Те са рядкост, на сто са един.
Човеци от рядка порода! ...