Като вехто, избеляло палто,
до сиво се притвориха дните ни.
Не усетихме как, кога и защо
облада тъмнината душите.
А сред думите – кални порои,
отдалеч, като кърпа белеят
силуетите на светлите хора…
Не бършете ръцете си в нея!
Те са истински хора – звезди,
избрали Земята, вместо простора.
Те са рядкост, на сто са един.
Човеци от рядка порода! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse