Не помня нищо преди теб,
но помня, как превърна се във лед..
Не помня с кой била съм друг,
но помя писъка ми луд...
Едни мамещи очи,очи обричащи на студ,
едни жарки пламъци,носещи в душата смут.
Сякаш дяволът във тебе проговори
и душата ми безмилостно отрови.
Помня рай, но след него дойде ад,
бързащ край и невъзможен път назад.
После-остряла болка, но обидата горчи,
една стара люлка за стари спомени.
Сега душа празна и безразличие цари,
но нова сила във сърцето ми гори.
През хиляди души минавам
и след себе си нищо не оставям,
но знам болката ще дойде пак,
когато за прошка ще се моля аз.