25 февр. 2006 г., 14:33
Не помня нищо преди теб,
но помня, как превърна се във лед..
Не помня с кой била съм друг,
но помя писъка ми луд...
Едни мамещи очи,очи обричащи на студ,
едни жарки пламъци,носещи в душата смут.
Сякаш дяволът във тебе проговори
и душата ми безмилостно отрови.
Помня рай, но след него дойде ад,
бързащ край и невъзможен път назад.
После-остряла болка, но обидата горчи,
една стара люлка за стари спомени. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация