Dec 18, 2006, 10:04 PM

За синята магия и момичето без мечти 

  Poetry
636 0 3
Сред утрото поръсено с усмивка, повито в мъглива пелена, обърканите ми мечти събира и приютява ги в своята синева. И сякаш просто безучастно наблюдава как буди се живота в града, а толкова изгубени мечти спасява от ритъма убийствен на страха. Сред ледените гласове на вятъра, сред тихото ръмжене на кола, сред плашещо-крещящи клаксони, то пак мълчи в смирена доброта. И сякаш, че приятел някогашен, подпрял се е в скалите край града, с разбиране морето днес ме чака, да се завърна пак при него - у дома. Но нямам нужда вече да го търся, дори не го обичам, не горя... И чужда ми е всяка моя мисъл, и празна съм, и пуста в утринта...

© Теодора Стефчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??