18 dic 2006, 22:04

За синята магия и момичето без мечти 

  Poesía
637 0 3
Сред утрото поръсено с усмивка, повито в мъглива пелена, обърканите ми мечти събира и приютява ги в своята синева. И сякаш просто безучастно наблюдава как буди се живота в града, а толкова изгубени мечти спасява от ритъма убийствен на страха. Сред ледените гласове на вятъра, сред тихото ръмжене на кола, сред плашещо-крещящи клаксони, то пак мълчи в смирена доброта. И сякаш, че приятел някогашен, подпрял се е в скалите край града, с разбиране морето днес ме чака, да се завърна пак при него - у дома. Но нямам нужда вече да го търся, дори не го обичам, не горя... И чужда ми е всяка моя мисъл, и празна съм, и пуста в утринта...

© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??