viki1976 (Виктор Костадинов)
22 8
Feb 27, 2008, 11:41 AM

За смисъла на човешкия живот 

  Poetry » Phylosophy
961 0 7

Минават дните, губят се в безкрая,

но всъщност те не ни принадлежат,

а само водят ни до ада или рая,

където вече не ще ни задържат.

 

Изчезват постепенно вещи ценни

и скъпи хора напускат този свят,

внезапно бягат от нас и сили тленни,

преди телата ни навеки да заспят.

 

Но скръб не трябва сърцето да обзема,

изправено пред този кръговрат,

то от живота най-ценното си взема,

във всекиго да вижда своя брат.

 

Когато час удари за раздяла,

наситено с духовните блага,

то ще си спомни Светлината бяла,

разпръснала тук мъка и тъга.

© Виктор Костадинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??