Минават дните, губят се в безкрая,
но всъщност те не ни принадлежат,
а само водят ни до ада или рая,
където вече не ще ни задържат.
Изчезват постепенно вещи ценни
и скъпи хора напускат този свят,
внезапно бягат от нас и сили тленни,
преди телата ни навеки да заспят.
Но скръб не трябва сърцето да обзема,
изправено пред този кръговрат,
то от живота най-ценното си взема,
във всекиго да вижда своя брат. ...