viki1976 (Виктор Костадинов)
22 8
27.02.2008 г., 11:41 ч.

За смисъла на човешкия живот 

  Поезия » Философска
962 0 7

Минават дните, губят се в безкрая,

но всъщност те не ни принадлежат,

а само водят ни до ада или рая,

където вече не ще ни задържат.

 

Изчезват постепенно вещи ценни

и скъпи хора напускат този свят,

внезапно бягат от нас и сили тленни,

преди телата ни навеки да заспят.

 

Но скръб не трябва сърцето да обзема,

изправено пред този кръговрат,

то от живота най-ценното си взема,

във всекиго да вижда своя брат.

 

Когато час удари за раздяла,

наситено с духовните блага,

то ще си спомни Светлината бяла,

разпръснала тук мъка и тъга.

© Виктор Костадинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??