Тъй бързо ти ме впечатли,
поглеждайки само в моите очи,
наясно съм, че има пръст съдбата,
срещайки ни двамата в тълпата!
Аз радвам се, че срещнах те сега,
макар да казвам, че трудно ще ми е така,
да съчетая теб и всяко задължение,
но мисля, че превръщаш се във вдъхновение!
Тъй лесно чуствата си ти разкри,
но, моля те, мен не ме съди,
аз своите, знай, не отричам,
просто по-бавно ги изричам!
Макар и много да мълча,
осъзнах, че мога да се доверя,
ти си нещо уникално,
превръщащо се в нещо специално!
© Диана Станева All rights reserved.