На Йорданка
Как пусто е, когато теб те няма,
вътре в мен усещам огромна празнота,
със всеки ден болката е по-голяма...
и тази страшна самота.
Как студено е, когато теб те няма,
сълзи от очите ми текат,
душата ми в лед е окована,
защото без теб звездите не блестят.
Как тежко е, когато теб те няма,
за мене черен е светът,
след тебе нищо не ми остана,
без теб аз не виждам път.
Как боли, когато теб те няма,
за мене вече слънце не блести,
в сърцето имам рана
и друга никоя не ще те замени.
© Сираков Мирослав All rights reserved.