mircata (Сираков Мирослав)
15 48
30 nov 2008, 9:29

За теб 

  Poesía » De amor
1253 0 3
 

                                                                            На Йорданка

 

 

 

Как пусто е, когато теб те няма,

вътре в мен усещам огромна празнота,

със всеки ден болката е по-голяма...

и тази страшна самота.

 

 

Как студено е, когато теб те няма,

сълзи от очите ми текат,

душата ми в лед е окована,

защото без теб звездите не блестят.

 

 

Как тежко е, когато теб те няма,

за  мене черен е светът,

след тебе нищо не ми остана,

без теб аз не виждам път.

 

 

Как боли, когато теб те няма,

за  мене вече слънце не блести,

в сърцето имам рана

и друга никоя не ще те замени.

                                                                       

© Сираков Мирослав Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Човекът е уникално животно, когато си мисли, че не може да понесе повече болка, оказва се, че всъщност не само може, ами има сили и да се изправи и да продължи... моментът на изцелението сам си идва, кураж
  • Тази болка все още ме изгаря и незнам,дали ще мога да я преодолея...опитвам се да съм силен,но просто не мога ;(
  • С тъга и болка си изтъкал своя стих!
Propuestas
: ??:??