Само намери гласа ми с вятъра
и завинаги ще чуваш шепот на рози в душата си.
Дихание на розово ще съживява тялото
както кубче лед в пещ от зимна самота.
Сривам се!
Градината с рози в черно поле изгрява.
И ти оставаш с мен...
Мразя те!
Розовите листенца стъпквам в калта,
а ти влюбваш се повече в мен...
Само целуни звяра с топли устни
и завинаги ще обичаш с такава смелост тъгата. ...