И снежен човек си,
появяващ се през летни дни като мираж,
невидим и ухаещ на зима,
неразтопим от спъналото се в небето слънце.
Ти си и хвърчилото цветно,
което обичам да гледам как лети в небесата,
безценен подарък е то,
даде ми го минувач, живеещ в гора от усмивки.
И готикът, рисуващ без дори равна на едно едничко дихание почивка
скрит... без свещ работещ дори,
зад мрачна завеса...
обсебен от новата своя картина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up