Jun 30, 2010, 12:24 PM
За този Някой
Когато розите цъфтяха
и царствено поклащаха снага,
някой някъде заплака,
загубил пътя към дома.
А слънцето за този Някой грее
и гали пеперуденото му лице.
Дали знае, че животът не е черен,
ако се буди на утрото като дете.
Дали бе намек на съдбата,
за него пламъци навред горят.
След снегопад ще дойде лято
и той на розите ще е приятел.
А те за него ще разцъфват
и ще даряват своя аромат.
И в приказка той ще осъмва -
в един по-добър, човечен свят!
© Мариола Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Дано намери пътя към дома...
-
Аромат на рози и на утро
потънали в очите на дете.
В очакване на разцъфтяло чудо
във стъпките на вечния копнеж
Поздравления за оптимистичния и ароматен стих! -
А те за него ще разцъфват
и ще даряват своя аромат.
И в приказка той ще осъмва -
в един по-добър, човечен свят!
!!!
АМИН! -
Пътят за дома минава през обичта...
паралела с дете е чудесно попадение - хубав стих,
Мариола,дори и само за това, че олицетворяваш цветето и го правиш приятел...
поздрави -
"Дали знае, че животът не е черен,
ако се буди на утрото като дете."
Супер!Поздрав,Мариолка! -
много хубаво...уханно...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
