тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
30 июн. 2010 г., 12:24

За този Някой 

  Поэзия » Философская
520 0 6

Когато розите цъфтяха

и царствено поклащаха снага,

някой някъде заплака,

загубил пътя към дома.

 

А слънцето за този Някой грее

и гали пеперуденото му лице.

Дали знае, че животът не е черен,

ако се буди на утрото като дете.

 

Дали бе намек на съдбата,

за него пламъци навред горят.

След снегопад ще дойде лято

и той на розите ще е приятел.

 

А те за него ще разцъфват

и ще даряват своя аромат.

И в приказка той ще осъмва -

в един по-добър, човечен свят!

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дано намери пътя към дома...
  • Аромат на рози и на утро
    потънали в очите на дете.
    В очакване на разцъфтяло чудо
    във стъпките на вечния копнеж

    Поздравления за оптимистичния и ароматен стих!
  • А те за него ще разцъфват
    и ще даряват своя аромат.
    И в приказка той ще осъмва -
    в един по-добър, човечен свят!

    !!!
    АМИН!
  • Пътят за дома минава през обичта...
    паралела с дете е чудесно попадение - хубав стих,
    Мариола,дори и само за това, че олицетворяваш цветето и го правиш приятел...
    поздрави
  • "Дали знае, че животът не е черен,

    ако се буди на утрото като дете."
    Супер!Поздрав,Мариолка!
  • много хубаво...уханно...
Предложения
: ??:??