За тях, Невидимите

Jan 14, 2015, 7:52 PM

Poetry » Other

816 0 1

Седя на балкона на моята стая,
вятърът свири красиви куплети.
Как слънцето само блести и огрява
пасажи от моите минали и топли моменти.
И в миг развълнуван си спомням за всички,
приятели,
дружки
и красиви съученички.
И бала си спомням,
и дългите нощи,
купоните бесни,
игрите разкошни. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

За тях, Невидимите

Want to read more?

Random works